[ad_1]
Днес посреща скромно имения си ден с любимата си жена Пенка
С този необичаен човек се срещнах в дома му в Чирпан през ноември 2014 година. Един човек без ръце, който знае как да се оправя с живота. Не е първият – чували сме за хора, които рисуват без ръце, или летят на боен самолет без крака, с протези, като съветският герой Алексей Мересиев, за който четяхме като деца в книгата на Борис Полевой “Повест за истинския човек”. Впрочем, и до днес в Стара Загора има предприятие “Мересиев”, но не за това ми е сега думата. А за Георги Здравчев, който при първата ни среща ми каза: “” Каквото му е драснато на човек, такава е Не ходя да се оплаквам и да рева като циганин. Намирам как да се оправям в този живот “. Тогава той беше на 63 години, днес е на 69.
Посреща именния си ден скромно, в компанията само на любимата си жена Пенка. И с недоволството, че ТЕЛК-ът тази година му дал пари само 4 часа на ден за придружител. Казали му: “Ти се радвай, че поне имаш крака”. “Добре де, ама и тези без крака, и тези без ръце в един момент сядат на масата”, недоумява той.
Макар и без ръце, Георги е грамотен и е намерил начин как да се подписва с помощта на протеза.
На него съдбата му драснала да остане и без двете си ръце, когато бил дете на 10 години. Вече и не помни какво е това човек да бъде нормален, да има две ръце – дори и асе ид.
Вкъщи Георги Здравчев не остава без работа. Той показа пред “24 часа” как храни кокошките, макар че няма ръце.
От онова време на детството, когато е имал ръце като всички други, е останала само една снимка вис На нея Георги е в средата, отстрани до него са сестра му Стефка и съседско момиченце. Гошо е стиснал здраво и двете за ръцете, стиснал ги е като за последно, сякаш е предугаждал нещо.
На младини с племенницата си Даниела. Днес Георги намира, че тогава брадата не му отивала.
“Виж, аз скоро го сънувах с ръце. В съня ми бяхме на дискотека и танцувахме, много танцувахме. И валс, и танго” включва се в разговора Пенка, жената, с която сега живее Георги. Той я поглежда с усмивка и я прегръща по свой начин, макар и без ръце – тава,
Снимка на Георги с баща му Иван малко след трагедията, при която губи ръцете си.
Дори и той да има такава мечта, няма да признае. Корав е и твърди, че не съжалява за нищо, освен за едно. Можел е да бъде голям футболист, в младите му години никой не успявал да му се опре с топка в кр. И без ръце бил неудържим: финт, шут, дрибъл – тези умения му идвали отвътре. А и в махалата тъча го изпълнявали не с ръце, а с крак, както е сега във футбола за инвалиди. Но тогава никой и не помислял, че и хората без ръце или с протези могат да ритат топка, да имат свои първенства … В квартала и до днес му казват Бобито, прякорът му дошъл от името на знаменития англичанин Боби Чарлтън, когото в чирпанския краен квартал младежите боготворяли през 1966-а, когато островитяните станаха световни шампиони.
Единствената снимка на Георги като дете, на която ръцете му са си все още на мястото. Вляво е сестра му Стефка.
По това време сакатлъкът с Георги вече бил станал. Било 2-3 дни преди Великден през 1961 г., седмица преди Юрий Гагарин да полети в Космоса. Тогава момчето било в четвърти клас, отличник и буйна глава. Къщата им била накрай Чирпан, до голяма поляна край старите гробища. От там прекарали далекопровод и все още не били пуснали тока по жиците. И момчетата обичали да се катерят по стълбовете.
“В оня ден мама бе отишла в роднини да правят курабии за Великден. Ние с момчетата пак се заиграхме край стълбовете, аз реших да им покажа, че мога първи да се изкача най-горе, до жиците. Макар да имаше табели, че това е опасно за живота … Направих го, но в този момент пуснали електричеството аие
Силата на тока го изхвърлила от стълба на земята, но ръцете му били обгорели. Минал камион, закарил момчето в болницата. После в София, където ампутирали и двете му ръце високо над лактите. И светът за Георги изведнъж станал друг.
“Наблизо бяха гробищата. Ако се били сетили тогава да ме сложат в някои от изкопаните предварително гробове и да ме засипят с пръст, земята можела да отнеме електричеството от тялото ми” допуска и досега мъжът. Но тогава, в паниката, никой не се сетил за подобна възможност.
После трябвало да се учи да живее отново. Не да се примири, да живее … В началото го пратили на лечение в ГДР, обещавали му даже механични протези с движещи се пръсти, но от това нищо не излязло. Някъде от онова време му останала само протеза за дясната ръка с втъкнат в нея геоари Направили му я в София, на улица “Урвич”.
“Ходих и после на училище, не повече като слушател. Покрай футбола бил тартор на тогавашната агитка на местния футболен клуб “Яворов”. Не е забравил славните времена, когато чирпанските футболисти отстраниха самия ЦСКА в турнира за Купата на Съветската армия, когато победили и “Левски” на своя стадион. Но тогавашните агитки били други – подкрепяли своите с викове и песни, без бомбички и насилие. .
Имало идея да го изпратят да учи в Пловдив, но не се намерил подходящ за него придружител. И го пенсионирали по болест, когато бил на 20 години. . “За да стане това, трябваше да имам 2 месеца трудов стаж – назначиха ме за пазач към общинското предприятие” Паркове и градини “После ми отпуснаха пенсия, първата беше в размер на 53 лева И веднага се намери една чиновничка, която ме попита. почти със завист: “Какво ще ги правиш толкова много пари, бе момче?”, разказва още Георги Здрач
Нещастието му не го освободило от задължението да работи. Родът му е земеделски – и дядо му, и баща му Иван гледали животни и Георги ооое тоъе тоъи ове тоъе Баща му бил и дърводелец, при работа с машините загубил три пръста на лявата си ръка. Три пръста, но поне имал ръце …
“Неволята учи, по онова време никой не е работил с мен, не ми е показвал какво да правя. Вярно, помагат ми, когато трябва да се храня или да се измия и избръсна, но сам ходя в тоалетната, измислих си свои приспособления, за да се обслужвам там. Научих се да копая дупки в земята и да садя дръвчета. Имам приспособение за краката като лопата, с което дори бъркам бетон “показва Георги.
На общинска земя край къщата си, която построил навремето баща му, мъжът е засадил цяла орехова гра Знае, че един ден може да брули орехи, но не и да сече дърветата.
“Садил съм всякакви дървета И разбрах, че комунистите са като върби -. Трябва им да смучат отнякъде, за да растат А ние, земеделците, сме като дъбовете -. Растем нависоко и издържаме на бурите” обръща разговора в политика Георги Здравчев. И добява, че никого досега не е пропускал да гласува на избори, като ходел до урните с придружител.
Следи редовно новините по телевизията и смята, че народът е постъпил мъдро, като на последните избори е дал победата на партията на Бойко Борисов, но с малко. Но има и работи в държавата, които инвалидът от Чирпан не може и не може да проумее.
Например това, че му отказват енергийни помощи. Законът го смятал за заможен.
“Имам още две сестри – Стефка и Пенка, която се роди след нещастието с мен, нашите искали изтърсакът да е момче, но не би … Те се омъжиха настрана и стана така, че родителите ни приписаха на мен бащината ни къща Но. . аз реших, че е по-разумно да прехвърля наследения имот на сестрите си, които не ме изоставят, грижат се за мен И веднага за закона станах богат човек – той имот прехвърлил, с нотариус си имал работа, а помощи търси Не ставало. … “, чуди се Георги.
С добавките тогава, през 2014 година, пенсията му беше към 290 лева. Доскоро пасял съседските кози и по-лесно връзвал двата края, но напоследък стадото намаляло и той се отказал, не вървяло за 20 животни да бъхти по цял ден из полето.
В годините за него се грижили различни хора – най-напред го гледала майка му, после той гледал нея По едно време живеел на семейни начала с една жена, после се разделили. Сам си наел жена за личен асистент, от 2 години Георги срещнал любовта в лицето на сеиеа Пенка “Искам от общината да ми я назначат за личен асистент, имат такава програма, но нещо работата се обърква, защото по документи тя се води омъжена за друг мъж. А пари за развод нямаме, Пенка няма доходи” обяснява друг свой проблем със закона Георги Здравчев.
За своите днес 69 години мъжът е пъргав и бодър. Винаги си намира някаква работа – например сега ще нахрани кокошките, пак по свой оригинален начин: с права лопата Георги разкопава калната земя, а животинките кълват червейчетата, които излизат на повърхността. Когато преди дни го потърсих, беше време за следобедна дрямка, но го намерих в помещението с малит
За довиждане на изпроводяк няма как да се ръкуваме. Слагам ръката си на дясното му рамо, а той навежда глава и ме докосва с бузата си. Личи, че е прясно обръснат и това едва ли е само защото ще го снимат за “24 часа”.
[ad_2]
